История

 В летописа на времето се разказва, че училище в Банско е имало от незапомнени времена и то никога  не е попадало под чужда духовна власт.
Първоначално учители са били свещениците ,  които са учели децата на четмо и писмо.
Но българският дух никога не е бил потиснат, защото са се намирали достойни българи, които самоотвержено са разпръсквали  светлината на словото и знанията, за да се възроди България.
Много са предпоставките за създаване на новобългарско училище в Банско. Несъмнено това е свързано със стопанското замогване на селището, с разцъфтяването на занаятите и търговския обмен и връзките му със Западна Европа.
Важно обстоятелство за училищното дело в Банско се оказала  възможността на банските търговци да бъдат дългосрочно в допир с европейската просвета и култура. Техните чеда учели  в елитни европийски лицеи и университети. Придобитите знания , културни влияния и ренесансови идеи, пренасяли  в родня край  и отечеството си.
В същото това време Неофит Рилски изпратил свои ръкописи на учебници и учебни помагала до Милош Герман с молба да бъдат отпечатени в Княжеската сръбска топография за нуждите на новооткритото училище в Габрово. Това събудило  амбициите и ревността на банскалии и те да построят ново класно училище, с нова програма на обучение.
Най- много се запалил  сродникът на Марко Теодорович Везюв-Марко Георгиевич Везюв, който  бил  богат търговец, владеел  няколко езика и бил  на дипломатическа служба в Сърбия.
През 1835 година църковното настоятелство купило  една къща за училище. Дошло времето да се мисли за учители, а банскалии мерели  все нависоко-търсели  начини да се привлекат най-добрите, най-извесните.
Училищното настоятелство се обърнало  към Екзархията в Неврокоп, към която имало  специален „Училищен отдел”. Освен по официален път банските общинари сами търсели  високообразовани учители и всеотдайни родолюбиви възпитатели. Написали писмо и на Неофит Рилски  да дойде в Банско в новопостроеното класно училище.
С течение на времето броят на учениците растял  и къщата се оказала  тясна. Марко Теодорович Везюов, роден в Банско, заемал длъжността сръбски консул в Букурещ, човек с жаден за просвещение ум, автор на буквар, съдействал за изгражадането на училището.
Три години по-късно, през 1838 г. в църковния двор било построено помещение за килийно училище, което през 1847 г. прераснало  в новобългарско светско училище. По инициатива на Банската българска община през 1857 година се изградила  нова двуетажна  училищна сграда от камък и дърво. На долния етаж имало  4 големи стаи, на горния етаж още 2 стаи за учениците, една голяма стая за проповеди и учителска стая. На големия двор се обособило  място за гимнастика, както и хубава градинка с цветя и чешма. Към 1890 г. в Банско класното училище имало 450 ученици.
От 1894 г. в града вече  се утвърдило  третокласното училище.
Учебната програма се определяла  от Екзархията в Неврокоп. В нея били  включени предмети, каквито имали  в учебните програми училищата от освободена България, но със задължително изучаване на турски език. Важно е да се знае, че гръцки книги не са изучавани и гръцки учители не са назначавани в Банско и Разлог. Гръцкото влияние  достигнало до Неврокоп и Мелник.
От научните публикации е видно, че класното училище в Банско е известно като образцово учебно заведение още в началото на 19-и век в пределите на България.В тях се изтъква преди всичко светският характер на обучението и застъпените различни научни дисциплини, за което е наречено „училище от висш лицейски тип”.
Сградата, където днес се помещава Начално училище „Отец Паисий”, е най-старата учебна сграда в града. Строителството ѝ започнало  в далечната 1926 г. и е завършило  три години по-късно. Първоначалният вид на малката сграда бил  преустроен след опожаряването ѝ. Банскалии за кратко време дарили  средствата за строежа на днешното училище, изградено по парижки проект. Но „не камъните, учителите правят едно училище”,  пророчески казва  Ив.Вазов.
Днес празнично и с почит изричаме имената на учителите в банското училище: Никола Попфилипов,  главният учител Гоце Делчев,  иконом Константин Чучулайн, братя Димитър и Кочо Молерови, Христо Анчев, Ангел Балев, Георги Голев, Марушка Буйнова, Мария Хаджикандидова,  Лазар Томов, Радон Тодев, Иван Бележков, Елена и Магдалена Бизеви, Дони Димов от Прилеп, Никола Бояджиев от Велес.
И сред плеядата от бележити учители- са те светилниците на Банско и България: Паисий и редом до него  патронът на нашето училище-Неофит Рилски: будител, родолюбец, бележит учен, поет, „патриарх на българското учителство”.
Изключително енциклопедична и разностранна личност, Н.Рилски е създателят на първата българска граматика, първият педагог във взаимното училище на В.Априлов, първият книжовник, утвърдил български език като самотоятелен стойностен и равнопоставен на езиците на големите културни нации.
Неофит Рилски е борецът  за  духовна,културна и национална независимост. Идеолог и теоретик на педагогическото новаторство в хуманитарния тип новобългарско училище. Създател и оформител на първите учебници и учебни помагала, дързък експериментатор в търсене на верния път за възраждащата се човеешка личност.
Неговите мъдри уроци прехвърлят границите на епохите, водят ни днес, направляват действията ни и чертаят посоките, по които да успеем в новото време. Новото време на свободна България,  в която историята на училището ни продължава така:
Редуват се новите названия –непълна гимназия, пълна  гимназия, прогимназия, ЕСПУ, СОУ, Средно училище, но патронът ни остава един и същ, и целите и посоките ни са същите-да следваме завета на дедите и да отговорим адекватно на потребностите от образование в предизвикателното ново време.